fallback

Планът "Иновативна България": Откриваме, произвеждаме и изнасяме по-скъпи неща

Да скъсаме с икономиката на ишлемето, призовава вицепремиерът Томислав Дончев

17:59 | 13.11.20 г. 5
Автор - снимка
Редактор

Националният план за възстановяване и устойчивост на България трябва да има подробно разписани по-смели реформи, които да доведат до привличане на повече инвестиции към българската икономика в следващите години, да се дефинират точно проблемите, да се посочат ясни критерии за ефективно разпределяне на средствата, както и нови иновативни политики и по- амбициозни цели. Нужен е фокус върху капиталови инвестиции директно към българския бизнес, който е основен механизъм за трансфер на технологии и знания по пътя към растеж.

Това са основните препоръки от страна на бизнеса, научните среди и икономисти във връзка с предложения от правителството Национален план за възстановяване и устойчивост - "Иновативна България”. Те бяха анонсиране в рамките на първата от поредица дискусии относно Националния план за възстановяване и устойчивост - "Иновативна България”. В дискусията, посветена на Първия стълб Иновативна България, участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на образованието Красимир Вълчев, икономисти, учени, представители на бизнеса.

По Плана страната ни ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Планът е структуриран в четири стълба. Първият е Иновативна България – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж, финансиран с 20% от ресурсите по Плана или 2,4 млрд. лева.

Най-голяма част от парите, които България ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, или общо 4,5 млрд. лева, ще отидат за Стълб Зелена България, който е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси. 

Томислав Дончев: Да скъсаме с икономиката на ишлемето

Разходите за иновации, за образование, за икономическо развитие никога не са лукс и именно това е първият стълб в плана за икономическо възстановяване на България, заяви вицепремиерът Томислав Дончев в рамките на дискусията.

„Ако искаме да се развиваме по-амбициозно икономически, ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Световната практика показва точно това – богати са тези държави, които са в състояние да изобретяват и да произвеждат неща, които другите не могат. Няма нужда от увеличаване на машинния парк, фокусът трябва да е върху скъпи и сложни неща“, каза Дончев и допълни, че пътят включва редица комплексни мерки и политики, които ще дадат ефект при съвместното им прилагане. 

Инвестициите, заложени в Плана, са допълващи бъдещите оперативни програми, отбеляза Дончев. Амбицията на предложените мерки е България да бъде по-дръзка и активна в сферата на науката и  иновациите, отбеляза той и допълни, че никъде по света иновациите не се развиват единствено с публично финансиране, но и от бизнеса. За целта е предвидено създаването на нов фонд за 410 млн. лева, който да финансира авангардни научни разработки, иновации, университети и компании.

„Тук сме в сферата на фините настройки, не е достатъчно да се осигури финансиране, а гаранция, че парите ще отиват там, където ще формират добавена стойност днес и в бъдеще. Затова трябва да държим отворен целия спектър от мерки – от фундаменталните изследвания, през приложните до комерсализацията им“, каза вицепремиерът.

Той отбеляза, че у нас делът на индустрията от БВП е 28,5% или два пъти по-високо от други европейски държави. „Но трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурентна само с ниската цена на труда или на оперативните разходи. Трябва да се научим да правим неща, които другите не могат“, подчерта Дончев. И акцентира върху специалния фонд за 490 млн. лева, който трябва да финансира и изграждането на съпътстващата инфраструктура до нови индустриални зони за големи стратегически инвеститори.

Друг акцент е „политикоправенето“ в сферата на иновациите, защото обемът средства не е основното – трябва да се усъвършенства начинът, по който се правят политики. Ето защо е в ход създаването на Държавна агенция за наука и иновации, която да участва в разпределението на това финансиране и да финансира съществуващите звена от научната иновационна инфраструктура, която дава добавена стойност на българската икономика.

Образованието е ключов момент, изтъкна той. Да се обърне внимание на учебната среда, учебните материали, мотивацията на учителите. Следва да отговорим дали системата дава умения, ценни за живота, доколко е ориентирана към нуждите на пазара на труда.

Мерките в сферата на науката, образованието и иновациите не са заключени само в този план  - има огромно финансиране от държавния бюджет и от поне три бъдещи оперативни програми, каза вицепремиерът.

Планът акцентира първо върху STEM дисциплините, което съответства на търсенето на трудовия пазар и на световните тенденции, аргументира политиките Дончев. И добави, че се фокусира върху квалификацията на учителите и материалната база. Затова и основните разходни пера са за оборудване на STEM кабинетите в 1680 училища. Предвидени са и средства за допълнителна дигитализация на учебни процес – за устройства и оборудване, но и за формиране на адекватни дигитални умения.

Вторият значим акцент е в реновацията на училища и детски градини. Включена е и реформа, свързана с валидиране на умения. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:13 | 14.09.22 г.
fallback